Когато полските комунисти подгониха евреите
Йожеф Лебенбаум работел като редактор във вестник " Работнически глас " в Лодз, когато през април 1968 бил заставен да напусне Полша - само тъй като бил от еврейски генезис. По това време антисемитизмът в Полша още веднъж се надигал, а комунистическият режим желал непременно, често с неуместен предлог, да се отърве от полските евреи.
" На 38 години бях в средата на моята професионална кариера. И внезапно изгубих работата си, сътрудниците, жилището си. Така бях и обособен от полската просвета, с която бях израснал ", споделя Лебенбаум пред Дойче Веле.
" Ционистите - в Цион! "
На 8 март 1968 полицията във Варшава прави всеобщи побои над студенти, разрешили си да стачкуват против държавната цензура и репресиите против сериозно настроени техни сътрудници. Водачите на митинга били заклеймени като ционисти с антиполски настроения, а в цялата страна се надигнала вълна от антисемитски подстрекателства. Организирани били всеобщи демонстрации, намерено се заявявало, че виновността за всички недостатъци на комунистическата система се дължат на евреите, заемащи високи постове. На партийни конгреси се скандирало " Ционистите - в Цион! ". Чували се апели, съгласно които евреите, които били считани за настроени против Полша, трябвало да бъдат изпратени в Израел. В последна сметка сред 1968 и края на 1972 година близо 20 000 евреи са били принудени да изоставен Полша.
Йожеф Лебенбаум бил упрекнат поради произраелските мнения, които пишел по време на Шестдневната война от 1967 година, водена сред Израел и арабските страни. " Моята позиция беше в унисон с интернационалното право, а не с пропагандата на Варшава, която защитаваше арабите ", споделя Лебенбаум. Той твърди, че обвиняванията били просто предлог, с цел да се отърват от него. По това време полските евреи всеобщо били упреквани в произраелски настроения.
" Не бяха поляците, а комунистите "
Днес полският министър председател Матеуш Моравецки се пробва с една прекомерно хлъзгава теза да изясни за какво поляците нямали виновност за изгонването на евреите от страната. През февруари 2018 той съобщи, че през 1968 не е имало " въобще никаква Полша ". По това време имало единствено комунистически режим, който се отнасял към евреите по отблъскващ метод. Така Моравецки се опита да изясни на международната общност, че това, което се е случвало в Полша сред 1945 и 1989, е било наложено на полския народ от някогашния Съветски съюз.
В полския парламент сега се разисква и едно решение, в което също се твърди, че е ставало въпрос за нареждания, идващи от Москва: " Комунистическите управници, които през 1968 провеждат антисемитски демонстрации в Полша, не представляваха ползите на народа, а тези на Москва ", е записано в проекторешението, препоръчано от историка и народен представител Ян Зарин от ръководещата национално-консервативна партия " Право и правдивост ".
Йожеф Лебенбаум
Завръщането на антисемитизма
През 2018 се навършват 50 години от началото на всеобщите изгонвания на полските евреи. Същевременно тъкмо в този момент в Полша се водят разгорещени диспути за оспорвания закон за Холокоста. Въпросният закон не разрешава поляците да бъдат упреквани за закононарушения, осъществени по времето на нацистката окупация. Израел и Съединени американски щати обаче, както и някои полски историци се притесняват, че това ще докара до отказване на виновността на полски колаборационисти.
Актуалният спор по този въпрос провокира нова вълна от антисемитски настроения и подстрекателства, споделя Дариуш Стола, началник на Музея за историята на полските евреи: " Има огромно подобие сред антиеврейските лозунги и неистини от 1968 и днешните. Антисемитите като че ли получават все по-голямо самочувствие ", споделя той пред Дойче веле. В момента из обществените медии в Полша да вземем за пример могат да се прочетат мнения като следните: " Лявото лоби в Брюксел се води на каишка от евреите и Израел " ; " Жалко, че през 1968 година не се махнаха всички евреи. Днес още веднъж са почнали да надигат глави ".
Личната покруса на Лебенбаум
Йожеф Лебенбаум приказва за " персонална покруса ", спомняйки си по какъв начин са го принудили да напусне Полша. Много от евреите, които като него не са имали различен изход освен да емигрират, и до през днешния ден не желаят и да чуят повече за Полша, нито да посетят страната - даже като туристи. Лебенбаум обаче не желае и не може да не помни полските си корени. Когато през 1990-те години станало допустимо да си върне полския паспорт, роденият във Варшава Лебенбаум се завърнал назад в полската столица. И въпреки че днешните антисемитски пароли силно го нараняват, той не счита да напуща страната. " Никога не съм мислил неприятно за родината си Полша ", споделя той.
Виж всички публикации от Моника Сирадцка-->
" На 38 години бях в средата на моята професионална кариера. И внезапно изгубих работата си, сътрудниците, жилището си. Така бях и обособен от полската просвета, с която бях израснал ", споделя Лебенбаум пред Дойче Веле.
" Ционистите - в Цион! "
На 8 март 1968 полицията във Варшава прави всеобщи побои над студенти, разрешили си да стачкуват против държавната цензура и репресиите против сериозно настроени техни сътрудници. Водачите на митинга били заклеймени като ционисти с антиполски настроения, а в цялата страна се надигнала вълна от антисемитски подстрекателства. Организирани били всеобщи демонстрации, намерено се заявявало, че виновността за всички недостатъци на комунистическата система се дължат на евреите, заемащи високи постове. На партийни конгреси се скандирало " Ционистите - в Цион! ". Чували се апели, съгласно които евреите, които били считани за настроени против Полша, трябвало да бъдат изпратени в Израел. В последна сметка сред 1968 и края на 1972 година близо 20 000 евреи са били принудени да изоставен Полша.
Йожеф Лебенбаум бил упрекнат поради произраелските мнения, които пишел по време на Шестдневната война от 1967 година, водена сред Израел и арабските страни. " Моята позиция беше в унисон с интернационалното право, а не с пропагандата на Варшава, която защитаваше арабите ", споделя Лебенбаум. Той твърди, че обвиняванията били просто предлог, с цел да се отърват от него. По това време полските евреи всеобщо били упреквани в произраелски настроения.
" Не бяха поляците, а комунистите "
Днес полският министър председател Матеуш Моравецки се пробва с една прекомерно хлъзгава теза да изясни за какво поляците нямали виновност за изгонването на евреите от страната. През февруари 2018 той съобщи, че през 1968 не е имало " въобще никаква Полша ". По това време имало единствено комунистически режим, който се отнасял към евреите по отблъскващ метод. Така Моравецки се опита да изясни на международната общност, че това, което се е случвало в Полша сред 1945 и 1989, е било наложено на полския народ от някогашния Съветски съюз.
В полския парламент сега се разисква и едно решение, в което също се твърди, че е ставало въпрос за нареждания, идващи от Москва: " Комунистическите управници, които през 1968 провеждат антисемитски демонстрации в Полша, не представляваха ползите на народа, а тези на Москва ", е записано в проекторешението, препоръчано от историка и народен представител Ян Зарин от ръководещата национално-консервативна партия " Право и правдивост ".
Йожеф Лебенбаум
Завръщането на антисемитизма
През 2018 се навършват 50 години от началото на всеобщите изгонвания на полските евреи. Същевременно тъкмо в този момент в Полша се водят разгорещени диспути за оспорвания закон за Холокоста. Въпросният закон не разрешава поляците да бъдат упреквани за закононарушения, осъществени по времето на нацистката окупация. Израел и Съединени американски щати обаче, както и някои полски историци се притесняват, че това ще докара до отказване на виновността на полски колаборационисти.
Актуалният спор по този въпрос провокира нова вълна от антисемитски настроения и подстрекателства, споделя Дариуш Стола, началник на Музея за историята на полските евреи: " Има огромно подобие сред антиеврейските лозунги и неистини от 1968 и днешните. Антисемитите като че ли получават все по-голямо самочувствие ", споделя той пред Дойче веле. В момента из обществените медии в Полша да вземем за пример могат да се прочетат мнения като следните: " Лявото лоби в Брюксел се води на каишка от евреите и Израел " ; " Жалко, че през 1968 година не се махнаха всички евреи. Днес още веднъж са почнали да надигат глави ".
Личната покруса на Лебенбаум
Йожеф Лебенбаум приказва за " персонална покруса ", спомняйки си по какъв начин са го принудили да напусне Полша. Много от евреите, които като него не са имали различен изход освен да емигрират, и до през днешния ден не желаят и да чуят повече за Полша, нито да посетят страната - даже като туристи. Лебенбаум обаче не желае и не може да не помни полските си корени. Когато през 1990-те години станало допустимо да си върне полския паспорт, роденият във Варшава Лебенбаум се завърнал назад в полската столица. И въпреки че днешните антисемитски пароли силно го нараняват, той не счита да напуща страната. " Никога не съм мислил неприятно за родината си Полша ", споделя той.
Виж всички публикации от Моника Сирадцка-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ